|
|
|
12.10.2008
18:09 - Сбогом LJ
След пускането на рекламите в LJ и предложението на Филип, този блог се закрива.
Новият адрес е: http://fpages.info/blogs/zazzko/
|
06.09.2008
20:59 - Кафето и градът
Когато хората кажат фотографски конкурс вие какво си представяте?
Аз лично си представям прекрасни, правилно изпълнени от техническа гледна точка снимки, съчетани с поне малко творчество (или по модерно му...креативност).
Сега хипотетично да предположим, че конкурса се казва "Кафето и градът". Да, не е много креативно да се показва чаши кафе, но да кажем че поне се придържаме към темата. Какво ли обаче си е мислила тази млада дама публикувайки следните две снимки:
http://photo-zona.net/index.php?APP_ACTION=DISPLAY_IMAGE&ALBUM_ID=14838&IMAGE_ID=0
http://photo-zona.net/index.php?APP_ACTION=DISPLAY_IMAGE&ALBUM_ID=14838&IMAGE_ID=1
Че няма нищо творческо в тези снимки е ясно (това са приятни семейни снимки), но и от техническа гледна точка нещата също са трагични (няма един детайл на фокус, трагичен white balance, прегоряло небе).
Нямам нищо против самите снимки, но са по-скоро за албум "Семеен албум", а не за този конкурс.
|
03.09.2008
26.08.2008
19:15 - Киев - ден последен (Ден на Независимостта)
Рано от зарана, се наложи аз да стана....ай стига толкова рими. Причината за ранното ставане (отново) беше парада по случай Деня на Независимотта на Украйна. За самия парад няма какво толкова да се каже, с изключение на това, че имаше ужасно много народ и това, че бяха затворили всички заведения, които бяха в близост до Хрещатик (това е булеварда, на който се проведе парада). Както при всеки уважаващ се парад имаше много украински бойци набиващи по паважа, както и разнообразна военна техника.
Като цяло беше интересно да се види, но не и нещо грандиозно. След парада се опитахме да си намерим място за по бира и точно тук удархме гредата, поради гореизложения факт. В крайна сметка се пльоснахме в едно заведение, което в последстивие се оказа суши бар. Тъй като в Киев тия заведения са фешън, това пряко се отрази на сметката ни (2 бири и 3 спрайта за около 35 лв).
Тук е момента да кажа за бирата. В Киев народа масово се налива освен с взеизвестната водка и с бира. Ако ви се пие хубава бира си вземете "Биле", която е т.нар. жива бира, а ако искате гадна - Славотич. Ако пък сте гъзар има и Крушовице, въпреки че нещо май не е баш тази дето я правят в Прага. Квасът като напитка не е лош, ама по-добре да не пробвате кефир. Освен всичко друго бирите са и с различни вкусове, като в Пирогова има с мед (не е лоша, ама Биле кърти).
След краткия информационен бюлетин ще продължа с разказа за неделята, въпреки че няма много за разказване, тъй като заваля дъжд и нещата загрубяха. В един кратък интервал в който не валеше, се домъкнахме до метрото, което ни стовари до Мейдан Незалежности, където принципно се организират концертите на открито в Киев. Тъй като вече беше късно (към 18:00) народа вече тотално се беше изпонапил и гледката на моменти беше грозна. Ако ви е мерак да се опознаете с украинки тия моменти явно са най-подходящи. Причината е, че групичките бяха 40/60 в полза на жените (4 момчета към 6 момичета). Тъй като не съм такъв човек, се понесохме към близката кръчма където треснахме по няколко горилки (водка на украински).
С това приключва моето посещение в Киев и съответно разказите за този град. Тъй като днес много хора ме попитаха как съм изкарал, то смятам да го обобщя така:
Ако имате възможност отидете до Киев, но в никакъв случай това не трябва да ви е цел в живота. Има какво да се види, но не е нещо невиждано. Просто един голям град, с много хора и няколко исторически забележителности.
Това което пропуснах да видя и ще ме е яд е Чернобил. Ако вие все пак решите да отидете до там, трябва да си наемете екскурзовод, тъй като иначе няма да ви пуснат в забранената зона. Иначе Чернобил е близо (около 70 км), пътя бил хубав и за един ден можете да си направите екскурзия за която после ще разказвате...казах ли, че ме е яд.
|
18:54 - Киев - ден шести (Пирогова)
След малко закъснение поради основателни причини (домързя ме) днес ще довърша писанията относно изкарването си в Киев. Шестият ден (събота) започна доста по-рано от предишните, защото имахме полуорганизирана екскурзия до Пирогова. Под полуорганизирана имам предвид, че имахме организирано бусче и неорганизирано шматкане в парка. Самият Пирогова е огромно пространство, в което са изградени възстановки на къщи на древните жители на Украйна. Освен това в някои може да се влиза, като вътре има разни джунжурии от всекидневието на античния украинец. Ако решите да ходите (а то си е задължително), си сложете удобни обувки и си оставете поне 4-6 часа мотане. Преди да влезете задължително си купете билет, който позволява снимки (около 15 гривни), защото освен че е забранено и проверяват.
Както можете да забележите от галерията освен къщи снимковия мат'риал включва и девошки и мужчини с шаренки дрехи. Причината за това е Денят на Независимостта и организирания фестивал в Пирогова. Общо взето беше доста интересно, като ансамблите показаха типични украински танци, както и 2-3 цигански.
След като завърши фестивала (около 2 часа) имаше достатъчно време за доразхождане и хапване в близкия ресторант. По време на доразхождането това, което ми направи впечатление, че въпреки забраната за пушене имаше определени места, на които разни хора си бяха напалили огньове.
След Пирогова се прибрахме и се отдадохме на заслужен мързел, включващ дремване и вечеря вкъщи. От прозореца ясно се чуваше, че Киев вече е започнал да празнува (пияници и концерти), но нас толкова ни мързеше, че пропуснахме тази част от живота в Киев.
|
23.08.2008
09:00 - Киев - ден пети (Гидропарк)
Петъка беше малко по-специален ден поради факта, че сестра ми има рожден ден на 22 август. Това доведе до някои промени, една от които е съкращаване на обиколките за сметка на търсенето на подарък. Въпреки това, обиколки имаше. Като за начало минахме през Националния исторически музей на Украйна. Ако идвате до тук, експозицията там би могла и да ви е интересна. Има джунджурии от V - VI век преди Христа до съвсем пресни (до около 2000-дната година). Ако ще ходите гледайте да си доплатите за допълнителната изложба на последния етаж, където са изложени много красиви златни експонати. Ако ви се снима, може срещу скромната сума от 4 лв (12 гривни) да щракате на воля. На мен лично не ми се снимаше и пропуснах.
Обиколката на музея отне около 2 часа бърз ход, като това може да ви подскаже колко голям е всъщност.
Когато културата ни дойде в повече, се качихме на метрото и с големи надежди тръгнахме към Киевския Хидропарк. Разочарованието беше жестоко и нарани крехката ми психика. Тъй като не подлежи на обяснение, ще кажа че ако се чуваше Азис щях да се почуствам все едно съм си в на селски събор. Да не говорим, че едиствената водна пързалка беше в такова окаяно състояние и мръсна вода, че не ми се говори. Освен всичко друго, народа се чипка в Днепър, което може би е последното място, в което един нормален човек би си помислил да се къпе.
След като се наситихме на циганията, се върнахме към центъра, откъдето взехме подарък и започнахме да празнуваме.
Днес ще се ходи до Пирогова или нещо такова (да не се бърка с Пирогов...чак дотам смятаме да не стигаме).
|
22.08.2008
09:04 - Киев - ден четвърти (Света София и Михайловски събор)
Утрото започна обичайно...дълго кафе, закуска, метро. Метрото ни стовари на Златни врата, която всъщност е била входа за града по оно време. Като поразгледахме Златни врата, тръгнахме към Света София, която се оказа неочаквано близо. За самата Света София няма какво да се разкаже, тъй като трябва да се види. Ама задължително. Освен всичко друго, пускат и в кулата с камбаните, от която пък се открива жестока гледка към цял Киев. Тъй като бяхме решили да не се преуморяваме, след Света София се отбихме до едно китно заведенийце, треснахме по една бира и тръгнахме към Михайловски събор. Тази църква е направена в памет на украинците загинали от комунистически холокост. Точно пред входа има подробно описание на това какво се е случило, което аз снимах да си го чета на спокойстивие. Вътре освен църквата и един музей няма нищо друго, но все пак е интересно. Музея е в самата кула, та докато го разглеждате отново ще се отзовете на доста високо място с много камбани. Ние имахме "късмета" да стане кръгъл час докато сме горе...добре че съм си глух и добре, че не биха тая камбана дето мога да вляза вътре прав.
След Михайловски събор пихме по един борш с бира, като тука това е еквивалента на шкембе с бира, ама като цяло има да му диша праха. Не че борша е лош, даже напротив. Ама друго си е класиката.
Борша (или по-скоро бирата) дойде ободряващо и с нови сили се спуснахме през Андреевски спусък до музея на Чернобил. Точно тая забележителност спокойно може да я пропуснете. Тъпо и скучно. С намръщени лелки и безинтересни експонати. По-добре си оползотворете времето за нещо друго, ако ще и пиене на бира (или квас) в близките паркчета.
Тук е мястото да спомена, че мацките в Киев поркат много. Гледката русо девойче седнало в парка и около нея 3-4 бири си е сравнително честа гледа, а пък русо девойче с една бира (квас) е направо задължително. В защита на мацките трябва да спомена, че кваса тук се води безалкохолна напитка, ама имам чувството че това понятие тук е много разтегливо.
Сега и един съвет за това как се взима такси. Като за начало не си размахвате крайниците като в София, а съвсем леко вдигате ръка под ъгъл 20 градуса. По някое време до вас ще спре кола, която по никакъв начин не можете да разпознаете че е такси. Е..в повече случаи не е, така или иначе. Почва пазарлък колко да ви вземе и след договорката се натоварвате вътре. Важен факт, е че даже и легалните таксита нямат апарати и таксуват на време. Тъй като всичко това е крайно необичайно за нормалния българин, трябваше да споделя моя скромен опит с тукашните бакшиши.
Днес ще се ходи до Националния исторически музей и до т.нар. хидропарк, което надявам се е еквивалента на аква парковете по другите страни.
|
21.08.2008
10:08 - Киев - ден трети (Киевско - печорская лавра)
Първо да уточним какво е това Киевско - печорская лавра. Общо взето това е комплекс от манастири и пещери под тях. В пещерите се съхраняват мощи на светци, тясно и подтискащо, но определено е задължително да се види.
Така, след това уточнение да продължа с описанието на деня, Деня започна отново от Музея на Войната, защото имаше една експозиция, която не беше отворена, предишният ден, та компенсирахме днес. Тъй като лаврата е на един х.й място от музея, то нямаше голяма допълнително разкарване. По пътя снимах кофата с катинара (има я в галерията), като освен това се оказа, че тя не е единствена.
След като влязохме в лаврата, ни посрещна такава лудница, че в началото много бързо може да ви се прииска да си биете камшиците към най-близкото спокойно кафе. Първоначалният шок се потвърди и после, като решихме да отидем до по-далечната пещера. Пещарата не намерихме, ама търговци да. Продава се всичко, но най-вече мед. Всякакъв. Има и пчели. Много.
Помотахме се там, разбрахме че тая работа дето сме я намислили (да се набием в пещерата) няма да я бъде и тръгнахме да обикаляме самите църкви. А тук църкви да искаш. От мънички параклиси до сгради с размерите на Партийния дом (честно казано малко по-малки). В една от църквите успяхме да влезем в една от пещерите, но тъй като на това място не се снима, няма и какво да ви покажа.
Около самите църкви има поддържащи експозиции, в които можете да видите холограмни образи на различни джундурии, карта на пещерите и от този сорт забавни и поучителни неща. След като културата ни стана повече от достатъчно излязохме от лаврата и тръгхаме на търсим къде да пием бира.
Това не се оказа толкова просто, колкото си мислехме и отне около час обиколки докато намерим заведение, в което хем да не ни отрежат главата от кръста, хем да е на спокойно място. Междувременно михнахме през готин парк, техния парламент и още един готин парк. Парламента беше ограден от народната любов с доволно голяма ограда и имаше полицаи, които гледаха доволно неприятно.
След като хапнахме и пихме по 4-5 бири стана време да се съберем с другата част от народа и се понесохме (вече с бодра крачка) към Площада на Независимостта. Под този площад има мол, който разгледахме и аз отново се убедих, че тия тука са луди. Цените бяха от 30 до 300% по-високи в сравнение с тези в България. Извода е: гледайте да ограничавате пазаруването в Украйна.
За вечеря ходихме до едно заведение, наречено "Фонтана", което се намира точно под някаква забележителност наречена Златни врата. Доколкото разбрах там е бил входа на града в миналото. Утре ще има и снимки, защото съоражението е интересно. Но да се върнем на заведението. Всичко беше добре (много чаровна и мила сервитьорка, бързо обслужване), докато персонала реши да си тръгне. Както се казва е няма такова тръгване...просто загасиха лампите и си биха камшиците. Оставиха чинии, чаши и клиенти по масите най-безцеремонно. Гледам и не вярвам на ушите си.
Днес ще се ходи до Света София и музия на Чернобил.
|
20.08.2008
00:08 - Киев - ден втори (разходка с лодка)
След едно дълго и мързеливо събуждане, с бодра крачка се понесохме към Музея на Войната в Киев. Самото място се намира на около 30 мин. пеша от квартирата, огромно е и има какво да се види. Като за начало има изложена ужасно много военна техника, като някои експонати явно са си били и участници в бойни действия. Впечатление правят изложения хеликоптер, две балистични ракети и няколко самолетчета. Освен тая има голямо количество танкове, БМП-та, и самоходни машини, както и един кораб. След тази експозиция (която е навън както се вижда от снимките), трябва да отидете, до самия музей. Тръгвайки по стрелкичките (ама точно по тях, че иначе се карат) ще видите ужасно много автентични реликви от войната, в това число от войнишки канчета (продупечени от куршуми), през корабни мини, та до паднал самолет. С други думи...всичко, което един нормален човек, би могъл да се сети, че и отгоре. Всичко това успяхме да разгледаме до към 13:15, и тъй като от 15:00 трябваше да сме на Речната гара, с бодра крачка тръгнахме към метрото. Тук за пореден път човек може да се убеди, че има нещо сбъркано в цялата история. Не знам колко от вас може да си представят кофа за боклук с катинар, но аз днес се уверих с очите си, че такова животно съществува. Наистина не знам какво ценно може да съдържа една кофа за боклук, ама явно хората ги избива на тотален параноизъм (или пък не искат някой да им хвърля боклуци в безцената кофа).
След като стигнахме до Речната гара, се убедихме, че в корабчето има възможност човек да си купи ядене и пиене и зачакахме. 14:30 корабчето акостира и ако Вазов беше наблизо, съм сигурен че щеше да напише екивалент на Опълченците на Шипка. Тук борбата не беше за толкова благородна кауза, но също толкова епична и безмилостна. След много лакти и псувни, и въпреки че бяхме от първите, в крайна сметка успяхме да си намерим хубави места (е затова беше цялата борба). Накупихме си бири и сандвичи и с това подготовката за 4 часовото пътуване завърши. Самото то, започна точно в 15:00 и беше доста приятно. Минахме през шлюз, който ни качи от нивото на Днепър до нивото на Киевско море (което всъщност си е просто много голямо езеро), като разликата, поне на трънско око, е около 10 метра. През цялото време имаше приятна музика и бири, които допъпнително усилиха кефа. В 19:00 корабчето по график акостира в Речната гара и разходката с лодка приключи. Ако някога идвате тук, то това е едно от задължителните неща, които трябва да направите. Първо защото е готино и второ, защото ще видите Киев от малко по-различен ъгъл.
След разходката с лодка, се събрахме с групата, чакаща на брега и отидохме да хапнем. Тук принципа беше "храната е малко, ама за сметка на това скъпа". Бирата "Крушовице" компенсира малко това, но тъй като и тя беше доста солена, компенсирането не беше пълно.
След това метро и home sweat home.
Утре ще се ходи до Киевско печорская лавра или нещо подобно. То било нещо като Атон, ама ха да видим.
|
19.08.2008
08:12 - Киев - ден първи
Пътуването до самия Киев смятам да го пропусна поради една основателна причина...нищо интересно.
Пристигането обаче ни вкара в грубата действителност на бившата социалистическа република. Като за начало опашките и хаоса на летището бяха пълни, три пъти ни местиха от опашка на опашка, след това комуникирах с готина мацка дето искаше да разбере що аджеба съм решил да им вкарам малко пари като турист (да не говорим, че беше скарана с английския). Нейсе, след кратки перипетии в крайна сметка взехме чакащото ни вече такси и се довлякохме до апартамента. Там протече организация за текущия ден и подпалихме гуминетките към една експресна обиколка около местните забележителности. Сега малко повече за обиколката.
Като за начало няма как да не ви направи впечатление, че тук колите се движат не само по шосетата, но и по тротоарите. Ама като казвам движат да се разбира харабийско движение...с пълна газ и недоволствайки, че им пречим, разбираш ли. Второто неприятно впечатление правят цените...тия тука са напълно изтрещели. Бирата е 5 лв, нормално ядене около 10. Общо със салатката нещата загрубяват към 20-25 лв. за едно нормално ядене. Бирата им обаче не е лоша. От заведението, в което похапвахме се виждаше местния ЦУМ (вижте галерията), а малко по-надолу си имаме и ZARA. Това последното, на базата на опита от Нови Сад, е фундаментално откритие, което не може да не се отбележи подобаващо. След похапването с варенки и "жива" бира се понесохме по един много дълъг булевард, и в крайна сметка се домъкнахме до един площад с много забележителности. Тъй като тях ще си ги гледам после, сега ще ги пропусна. Всичко това се разви към 17:00 и тъй като в 21:00 трябваше задължително да се приберем, то бихме един десен по "Андреевски спусък" (или нещо подобно)...и се отзовах на най-красивата улица до момента. Самата улица не беше нещо особено, но картините изложени на нея..леле мале. Залези, изгреви, всякакви пейзажи...красота. Просто нямам думи да опиша колко много красиви картини бяха изложили. Тази улица освен със тези картини се слави и с джунджуриите, които предлага на зажаднелия за сувенири турист. Те са толкова много, че ако човек реши да ги разгледа по-внимателно, то спокойно може да утепе един ден само тук.
Продължихме към стария град, където се води че било рибарското селище, пихме по едно мухито и се понесохме към Речната гара. Там кораби, музика, кръчми. Поразходихме се около Днепър, организирахме корабче за утре и айде на метрото. Сега да ви кажа, че ако си мислите, че това нашето е метро, ма много бъркате. Тук се возих 5 мин на един ескалатор, докато успея да излеза от тукашното метро. В Прага беше сравнително голямо (за моите бедни познания), ама това тук го бие. За други държави не знам, моите впечатления се ограничават до тия два града и до Атина, ама там не помня, че беше отдавна.
След излизането от метрото беше само въпрос на време да се приберем до апартамента, като по пътя напазарувахме за утре сутринта и вечеря. Вечерята си я изядохме, а това в момента го пиша на 3 бири и две големи водки, та ако пиша простотии ми е простено :)
П.С. Утре очаквайте описание и снимки на Музея на войната и пътуване с корабче до Киевсо море
П.С.2. На тия им спря Интернет-а, та вероятно утре може да се чете като днес :)
|
|
|
![[info]](http://l-stat.livejournal.com/img/userinfo.gif){kind=small}
zazzko's journal